Учените от IPCC /Intergovernmental Panel on Climate Change/ са установили, че настъпващото затопляне и промяна на климата ще увеличи температурите на земята до 2050г. с  4.5^оС., ще доведе до намаляване на високопланинските ледници /Фиг.1/ и повишаване на средното морско равнище с от 1.0 до 2.0мм годишно.

В урбанизираните територии затоплянето ще бъде още по-голямо пред вид гъстото застрояване. Проектираните според сегашните климатични условия сгради  най-вероятно няма да отговарят на климата след още 20-50години.

За да се подобри комфорта на обитаване в градовете е необходимо да се увеличат териториите на озеленените и водни площи върху покриви, паркинги, площадни и между сградни пространства, да се проектира градоуствройство, което да е по-близко до естествената природна среда и в хармония с нея.

Подходящи за силно ослънчените повърхности на  сградната обвивка е интегрирането на активни слънчеви елементи – слънчеви колектори и фотоволтаични модули, които абсорбирайки слънчевата радиация я превръщат в полезна топло- или електроенергия, а в същото време и предпазват сградите от прегряване.

Обемно-пространственото решение на сградите за топлите климатични пояси е определящо за предпазването от прегряване, затова би било актуално едно съвременно интерпретиране  в архитектурата на  познати традиционни композиционни елементи, предвидени с цел допълнително  охлаждане като  вътрешните дворове характерни за Южните Европейски страни – Испания, Италия, типичната “Вятърна кула”в арабската архитектура./Фиг.2/

Фиг.1. Ледената шапка на Килиманджаро през 1993г./горе/ и през 2000г./долу/, изт. интернет

Фиг.2.“Вятърна кула в арабската архитектура, изт.интернет

Слънчевата радиация през остъкляването допринася в голяма степен за вътрешното прегряване на помещенията. Контролирането на слънчевата радиация може да се постигне чрез засенчващи устройства във вид на  вътрешни,  външни  или  вградени в стъклопакетите щори с възможност за автоматично управление на позицията на засенчване. Сградните остъклявания  е добре да се отварят за постигане на  естествена вентилация. 

Друг проблем, които е следствие на климатичните промени са завишените  количества на валежите, все по-честите  обилни дъждове и дори бури през последните години. Повишаването на нивото на реките и водните басейни застрашава населените места близко разположени до морското равнище, бреговата ивица, както и екологичните условия в устията на реките.

За защита на сградите от наводняване в Холандия вече са проектирани и построени експериментални плаващи сгради, които се повдигат и изравняват с промяната на водното  ниво на териториите в близост до морското равнище./Фиг.3/

Мерките, които се взимат за защита на населените места и на построените сградите от промени в климата се прилагат от няколко десетилетия. Градоустройствените елементи като паркове, фонтани,  въздушни кули, зелени покриви и фасади, праволинеини улични схеми  възникват като алтернатива на строителството в резултат на промените в климата в последните столетия.Традициите в архитектурата на отделните региони са отражение на условията и промените в климата и те показват най-рационалните варианти на за решаване на тези проблеми с  най-подходящите за конкретните климатични условия архитектурни и технически елементи.

Фиг.3 Пилотен проект "Плаващ павилион" в Ротердам, изт. Интернет, снимка: Jason Sedar

Автор: Доц.  д-р арх.Гичка Кутова